07 октомври 2018

Диагностика и контрол на антифосфолипидния синдром.

Антифосфолипидният синдром е системно автоимунно заболяване, дифиниращо се с тромботични или акушерски инциденти, които се появяват при пациенти с персистиращи антифосфолипидни антитела. Тромботичен антифосфолипиден синдром се характеризира с венозна, артериална или микроваскуларна тромбоза. Акушерският антифосфолипиден синдром се характеризира със загуба на фетуса 10-та седмица от бременността, повтарящи се ранни спонтанни аборти, ограничаване на вътрематочния растеж или тежка прееклампсия. Основните нетромботични прояви включват клапна сърдечна недостатъчност, свързана с антифосфолипидно антитяло нефропатия, тромбоцитопения, хемолитична анемия и когнитивно дисфункция. За наличеие на анти-фосфолипидните антитела трябва да се мисли при пациенти с тромбоза в млада възраст, с необичайно място или с повтаряща се тромбоза, с късна загуба на бременност, с ранна или тежка прееклампсия или с HELLP синдрома.

Настоящата стратегия за превенция на усложненията по време на бременост  при пациенти с акушерски антифосфолипиден синдром, е използването на ниски дози аспирин и профилактична доза нефракциониранан или фракциониран хепарин. Аспирин с ниска доза и терапевтична доза хепарин трябва да се използва при бременни жени с тромботичен антифосфолипиден синдром, независимо от историята на бременността. Предлага се за антифосфолипид-антитяло-положителни пациенти без анамнеза за тромбоза да получават профилактична хепарин  с ниско молекулно тегло най-малко 6 седмици след раждането, като се има предвид повишения риск от тромбоза по време на този период.

 

Линк към статията.

 

Превод: Габриела Илиянова