09 октомври 2019

Ефикасност и безопасност на инхалаторния алфа-1-антитрипсин при пациенти с тежък дефицит на алфа-1-антитрипсин и чести екзацербации на ХОББ.

Пациентите с наследствен дефицит на алфа-1-антитрипсин и тежка ХОББ често страдат от екзацербации. Предполага се, че инхалирането на небулизиран алфа-1-антитрипсин (ААТ) би било ефективно лечение.

На случаен принцип са избрани 168 пациенти, които да получават два пъти дневно инхалации с 80 mg AAT разтвор или плацебо в продължение на 50 седмици. Пациентите използват eлектронен дневник за отбелязване на екзацербации.

Първичната крайна точка е била времето от рандомизацията до първата екзацербация.

Времето до първата умерена или тежка екзацербация е било средно 112 дни за AAT и 140 дни за плацебо.

Средната годишна честота на всички екзацербации в групите с ААТ и плацебо е съответно 3,12 и 2,67.

Повечето пациенти, получаващи AAT, съобщават свързани с лечението нежелани лекарствени реакции в сравнение с плацебо (57.5% спрямо 46.9%) и са по-склонни да се оттеглят от проучването.

В заключение при пациенти с тежка форма на ХОББ и чести екзацербации инхалирането на ААТ в продължение на 50 седмици не показва ефект върху времето до първото обостряне, но може да промени естеството на екзацербациите.

 

Превод: Тамара Тонева

 

Източник