19 януари 2020

Фармакогеномиката на инхалаторните кортикостероиди и спада на белодробната функция при ХОББ

Инхалаторните кортикостероиди (ИКС) се предписват широко за пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), но въпреки това имат променливи резултати и нежелани реакции, които могат да бъдат генетично определени. Основната цел на изследването е да се идентифицират генетичните детерминанти за проментие на  форсиран експираторен обем за 1 s (FEV1), свързани с терапията с ИКС.
В проучването  Lung Health Study (LHS) – 2, 1116 пациенти с ХОББ  на случаен принцип  са разпределени на лечение с ИКС (n = 559) и плацебо (n = 557), като спирометрията се провеждана на всеки 6 месеца в продължение на 3 години.
Осъществено е фармакогеномно проучване  за генотипа свързан с ИКС лечението при ХОББ с и промените в FEV 1 за три годни от общо  802 участници. Репликация е проведена при 199 пациенти с ХОББ на лечение с ИКС и плацебо.
Общо пет локуса показаха генотип  свързан с взаимодействието на ИКС; от тях, единичен нуклеотиден полиморфизъм (SNP) rs111720447 върху хромозома 7 се репликира със същата посока на ефекта на  взаимодействие. Данните на ENCODE (Енциклопедия на ДНК елементите) разкриха, че в лекуваната с глюкокортикоиди (дексаметазон) A549 алвеоларна клетъчна линия, местата на свързване на глюкокортикоидните рецептори са разположени в близост до SNP rs111720447. При стратифицирани анализи на LHS-2 генотипът при SNP rs111720447 е значително свързан със степента на спад на FEV1 при пациенти, приемащи ИКС и при пациенти, назначени на плацебо,въпреки че връзката е по-слаба в групата на ИКС.
Проучването разкри генетични фактори, свързани с промените във FEV1, свързани с ИКС при пациенти с ХОББ, които от могат да дадат нова представа за биологията на стероидната реакция при ХОББ.

 

Превод: Габриела Илиянова

 

Източник