18 ноември 2019

Противодействие на антикоагулацията в условия на спешност

Поради склонността на антикоагулираните пациенти да кървят, стратегията за противодействие на антикоагулацията, предизвикана от някое от често срещаните средства, е от съществено значение за клинициста. Много пациенти са антикоагулирани с различни средства, включително варфарин, нискомолекулярен хепарин и директни орални антикоагуланти като инхибитори на фактор Xa и фактор IIa. Пациентите могат също да използват антитромбоцитни средства. Препоръките за противодействие на кървенето при тези пациенти непрекъснато се развиват със скорошното разработване на специфични антидоти. Работни познания за хемостазата и противодействието на антикоагулацията и антитромбоцитните медикаменти са необходими за всяко звено, осигуряващо спешна помощ. Статията разглежда тези въпроси и представя настоящите препоръчителни стратегии за справяне с кървенето при антикоагулирани пациенти.

Нежеланото кървене е най-важното усложнение на антикоагулантната терапия.

Рискът от кървене варира според вида на използвания антикоагулант.

Честотата на кървене при лечение с варфарин е оценена на 15–20% годишно, като животозастрашаващо кървене възниква с честота 1–3% годишно.

В сравнение с варфарин, директните орални антикоагуланти обикновено се свързват с по-нисък процент на големи кръвоизливи и намаляване на риска от фатално кървене и интракраниален кръвоизлив.

В статията са разгледани физиологичните процеси на хемостазата, ефекта на антикоагулацията върху нормалната хемостаза и антикоагулантите със съответни средства за противодействие.

Всички пациенти с неочаквани или животозастрашаващи кръвоизливи изискват внимание към основни интервенции, включително прекратяване на антикоагулантната терапия, преливане на кръвни продукти и оценка за защита на дихателните пътища. Може да са необходими механични методи за хемостаза, включително директно компресиране, операция или емболизация.

 

Превод: Тамара Тонева

 

Източник