19 януари 2020

Временни фактори и пропуснати дози при лечение на туберкулоза: причинно-следствени връзки

Лечението на туберкулозата продължава шест месеца или повече. Придържането на пациентите към лечението е от решаващо значение за ефикасността му. Често това се превръща в предизвикателство поради дългия  времеви режим и други фактори.
В световен мащаб липсват анализи за често срещаните видове неспазване на режима. Например, ранно прекратяване на лечението или периодично пропуснати дози и кое каква тежест в носи за лечебния процес. Това е съществено знание за разработването на ефективни интервенции, подпомагащи режими и за насочване на националните програми за туберкулоза.
Целта на проучването е графично да се опише как пациентите приемат лекарствата си за туберкулоза и временните фактори, свързани с пропуснати дози. В проучването бяха включени пациенти с белодробна туберкулоза, които са участвали като контолна група в рандомизирано проучване в Китай, за ефикасността от електорнни напомняния за подобряване спазването на лечението.
Режимът на лечение е стандартен шестмесечен курс (180 дни), дозиран през ден (90 дози). Кутиите за мониторинг на медикаментите записвали придържане към лечението (отваряне на кутията) без напомняния. Моделите на придържане към лечението са визуализирани и описани. Логистичните регресионни модели  изследваха временните фактори, свързани с прилагането на дозата за оптимално дозиране. Регресионните модели на Кокс изследваха връзка между ранното субоптимално прилагане на дозата и трайното прекратяване.
При 780 пациенти са пропуснати 16 794 от 70 200 дози (23,9%), 9 487 от неоптимално прилагане на дозата (56,5%). До 60 дни са прекратили 5,1% от участниците, а до 120 дни-14,4%. Повечето участници (95,9%) са пропуснали поне една доза. По-голямата част от пропуските са били с еднократна доза (71,4%). В коригираните модели се вижда, че преходът от начална в продължителна фаза на лечението, както и националните празници са свързани с увеличаване на шансовете за неоптимално прилагане на дозата. Субоптималното прилагане на дозата в ранен стадий е свързано с повишена честота на прекратяване.
Тези очевидни причинно-следствени връзки между временните фактори и неспазването нарежима представляват възможности за целенасочени мерки за ограничаването им.

 

Превод: Габриела Илиянова

 

Източник