Експираторният колапс на дихателните пътища се характеризира с колапс на трахеята или поради отслабване на предния хрущял (трахеомалация) или инвагинация на задната мембранозна стена (динамичен експираторен колапс на дихателните пътища). Въпреки че етиологията остава неясна, тютюнопушенето и наличието на други възпалителни заболявания на дихателните пътища като ХОББ и астма са свързани с появата му. Експираторният колапс на централните дихателни пътища е свързан с по-изразена диспнея и лошо качество на живот, независимо от основното белодробно заболяване. Следователно е важно да се идентифицират допълнителни рискови фактори. Някои скорошни проучвания предполагат възможна връзка между употребата на инхалаторни кортикостероиди (ИКС) и развитието му. Като се има предвид, че ИКС се използват широко при лечението на ХОББ и астма, бе изследвана връзката между употребата на ИКС и експираторния колапс на централни дихателни пътища в голяма кохорта от настоящи и бивши пушачи. При включените лица е проведена спирометрия съгласно насоките на Американското торакално дружество. Образите от Компютърната томография (КТ) са получени при пълно вдишване и в края на издишването. Наличието на експираторен колапс на централните дихателни пътища се дефинира с > 50% намаляване на площта на напречното сечение на трахеята и/или междинния бронх. Участниците са предоставили данни за употребата на LABA, LAMA и ICS. Чрез мултивариантни логистични регресионни анализи беше тествана връзката между инхалаторните контролиращи медикаменти и експираторния колапс на ДП, с корекция за възраст, пол, раса, индекс на телесна маса (BMI), ФЕО1, статус на тютюнопушене и пакетогодини. Чрез анализ на чувствителността се тества дали използването на ИКС медиира връзката с предвидения ФЕО1 (%) и експираторния колапс на ДП. От общо 8 820 участници, бяха изключени 406 лица, при които липсват данни за ICS, LAMA или белодробната функция. Средната възраст на участниците е 59 години. От включените 8 414 участници, 3 938 (46,8%) са жени, 5800 (68,9%) са англо-американци и 2614 (31,1%) са афро-американци. Използването на ICS е съобщено от 1,996 (23,7%) от участниците, по-голямата част [1,461 (18,3%)] са били на комбинация от ICS и LABA и 515 (6,1%) са използвали ICS самостоятелно. 292 (3,5%) съобщават, че използват LABA, а 1 377 (16,4%) са били на терапия с LAMA. Оралните кортикостероиди (ОКС) са били използвани от 214 (2,5%) участници. Разпространението на експираторния колапс на ДП е 5,1% (426 от 8 414). Лицата, при които се наблюдава експираторен колапс, са по-възрастни и имат по-висок BMI в сравнение с тези без експираторен колапс на ДП.
Експираторният колапс е по-разпространен при жените и тези от бялата раса. Белодробната функция е значително по-лоша при лица с експираторен колапс на ДП в сравнение с тези без (ФЕО1/ФВК 0,63 срещу 0,67 и ФЕО1 1,82 L срещу 2,28 L). При мултивариантни анализи, използването само на LAMA не е свързано с експираторен колапс на ДП. Също така, използването на които и да било LABA и ICS не е свързано с експираторен колапс на ДП. Комбинираният модел, включващ всички инхалаторни контролиращи медикаменти и техните взаимодействия, не показва никаква връзка между употребата на ICS и наличието на експираторен колапс на централни ДП.
Етиологията на експираторния колапс на централните дихателни пътища не е напълно изяснена, но са описани няколко рискови фактора.
При педиатричната популация експираторният колапс на централните дихателни пътища се свързва с вродени нарушения като полихондрит и мукополизахаридози, както и с придобити нарушения като съдови аномалии или гуша, които водят до хронична външна компресия. При възрастни най-силните доказателства са за тютюнопушенето, което вероятно води до слабост на стените на дихателните пътища от медиираното възпаление. Рискът от експираторен колапс на централните дихателни пътища се увеличава при по-висок индекс на телесна маса (BMI). Наскоро бе описана връзката между експираторния колапс на централните дихателни пътища и наличието на парасептален емфизем, в съседство с централните дихателни пътища. Структурните фактори, включително трахеостомия, продължителна интубация и гуша, са редки причини за експираторен колапс на централните дихателни пътища. Важно е да се идентифицират допълнителни рискови фактори, които могат да бъдат модифицирани.
Употребата на ICS наскоро беше идентифицирана като възможен рисков фактор за експираторен колапс на дихателните пътища. Постулираните механизми включват атрофия на гладката мускулатура, повишен риск от инфекции на дихателните пътища, намален приток на кръв към дихателните пътища и влошаване на гастроезофагеалния рефлукс.
В заключение, в кохорта от настоящи и бивши пушачи не се открива връзка между употребата на инхалаторни кортикостероиди и други контролиращи медикаменти с наличието на експираторен колапс на централните дихателни пътища.
Превод: Тамара Тонева