Ацетаминофен vs Ибупрофен при малки деца с умерена, персистираща астма

В някои проучвания се предполага връзка между честия прием на ацетаминофен и усложненията, свързани с астмата сред малки деца. Проведено в мулти-центрично, проспективно, рандомизирано, двойно сляпо, паралелно проучване с участието на 300 деца (възраст 12-59 месеца) с умерена, персистираща астма. Пациентите били разделени в две групи: с прием на ацетаминофен или ибупрофен при температура или

Характеристики на възпалението и ко-морбидитета при пациенти с тежка форма на бронхиална астма и чести екзацербации

Проведено е мулти-центрово кохортно проучване сред пациенти (деца и възрастни) с тежка бронхиална астма. Целта е била да се определят характерните особености (клинични, физиологични, характера на възпалителния процес и коморбидитета) на честите екзацербатори сред тези пациенти. Установило се, че еозинофилията, бронхиалната хиперреактивност, ИТМ, хроничния синузит и ГЕРБ са фактори, асоциирани по-чести екзацербации при астма. Честия

Затлъстяването и непропорционално развитие между белодробния паренхим и дихателните пътища при деца с и без астма.

Децата със затлъстяване и бронхиална астма са с по-висока заболяваемост и по-лош отговор при лечение с инхалаторни кортикостероиди. Затлъстяването се асоциира и с непропорционално развитие между белодробния паренхим и дихателните пътища. Erick Forno и сътр. в свое проучване допускат, че затлъстяването в детска възраст е свързано с непропорционално развитие на белодробния паренхим и дихателните пътища

Систематичен преглед на диагностичните биомаркери свързани с екзацербацията на ХОББ

Проучването цели да идентифицира кръвните биомаркери имащи отношение към екзацербациите на ХОББ и да установи тяхната стойност. Базите данни MEDLINE, EMBASE и CINAHL за използвани за откриването на публикации свързани с биомаркери при екзацербации на ХОББ. Общо са включени 59 проучвания, в които най-често  проучените биомаркери са били CRP, IL-6, TNF-α. От тях само CRP

Възникналата при пациенти с бронхиална астма на терапия с инхалаторни кортикостероиди белодробната туберкулоза повишава риска от белодробен карцином

Проучването изследва връзката между белодробната туберкулоза възникнала сред пациенти с астма на терапия с инхалаторни кортикостероиди (ИКС) и риска от пневмония и белодробен карцином. В него са включени пациенти с астма, на които са назначени за първи път ИКС между 2003 и 2005 година – общо 10 904. За всеки случай за подбрани 4 контроли

Връзка между депресията и придържането към терапията при ХОББ

С честота между 17% и 44% депресията остава една от най-честите и най-малко познаваните и лекувани коморбидности на ХОББ. Проучвания документират намаляване на придържането към терапията при индивиди с хронични заболявания, включително ХОББ, които имат съпътстваща депресия. Това проучване засилва доказателството като предоставя лонгитудинален анализ на случващото се с придържането към терапията след поставянето на

Ефектите на PCV7 и PCV13 върху инвазивните пневмококови заболявания и носителството в Стокхолм, Швеция.

Ефектите на конюгираните пневмококови ваксини трябва да бъдат проучени. В Стокхолм PCV7 е въведена за имунизации на деца през 2007 година и заменена с PCV13 през 2010 година. Над 90% от всички инвазивни изолати между 2005-2014 (n=2336) и изолати от носителство, 260 преди и 647 след въвеждането на ваксинацията, са характеризирани чрез серотипизиране, молекулярно типизиране

Торакална медицина – Том VIII 2016 Брой 1

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) понастоящем е третата в света най- честа причина за смърт и се очаква да поддържа тази, макар и непривлекателна тенденция, до 2030 година. Въпреки че белодробният паренхим традиционно се смята за стерилна тъкан, последните проучвания, използващи високо чувствителните генни техники, показват голямо разнообразие от бактериални колонии в белия дроб, които

Торакална медицина – Том VII 2015 Брой 4

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) се характеризира с хетерогенност, засягащо различните пациенти по различен начин. В естествената еволюция на ХОББ, определени характеристики могат да преобладават и терапевтичното поведение трябва да бъде съобразено с това. Сутрешните симптоми оказват отражение върху нормалните дейности на пациентите и са демонстративно свързани с влошен здравен статус и по-висок риск от

Бюлетин на БДББ – Брой 1 – Март 2016