Има все повече доказателства от проспективни кохортни проучвания, че замърсяването на атмосферния въздух увеличава риска от развитие на астма при деца, като има някои доказателства за такава връзка и при възрастни.
Въздействието на замърсяването на въздуха върху развитието на астма по време на прехода от юношеска към зряла възраст обаче, засега не е ясно.
Предложени са няколко механизма за това как замърсяването на въздуха допринася за развитието на астма, включително оксидативен стрес, ремоделиране на дихателните пътища, възпалителни и имунологични реакции и повишена сенсибилизация към аероалергени.
Това проучване разширява предишните анализи до 14-годишна възраст в рамките на проспективното кохортно проучване PIAMA (Prevention
and Incidence of Asthma and Mite Allergy). Добавени са данни, събрани на възраст 17 и 20 години, и са оценени дългосрочните общи и възрастово-специфични ефекти от излагането на замърсяване на въздуха на открито в началото на живота и при появила се астма от раждането до 20-годишна възраст.
Използвани бяха данни от 3,687 участници в проспективната холандска кохорта PIAMA и бе свързана честотата на астмата до 20-годишна възраст с прогнозните концентрации на азотен диоксид (NO2), абсорбция на прахови частици – PM 2.5 μm и прахови частици с диаметър <2.5 μm (PM2.5), <10 μm (PM10) и 2,5-10 μm (твърди прахови частици) на жилищния адрес.
Асоциациите с абсорбция на NO2 и PM 2.5, които са повече свързани с трафика, отколкото с масовите концентрации на прахови частици, потвърждават ролята на моторизирания трафик, което е предложено от открития от по-ранни проучвания, показващи асоциации между живеенето в близост до главни пътища и честотата на астма при деца и възрастни.
В заключение, излагането на замърсяване на въздуха, особено от моторизирания трафик, в началото на живота може да има дългосрочни последици и е свързано с увеличени шансове за развитие на астма през детството и юношеството до ранна зряла възраст.
Превод: Тамара Тонева