Проучването предлага разделянето на пациентите (n=6555) със сънна апнeя на 4 фенотипа на база наличието на ексцесивна дневна сънливост (EDS) и нощни проблеми със съня несвързани с OSA (определяни като инсомния): 1) фенотип с EDS без инсомния; 2) фенотип с наличието на EDS и инсомния, 3) липса на EDS и инсомния, 4) инсомния без EDS. Резултатите показват, че фенотип 1 съставлява 20.7%, фенотип 2 – 23.7%, фенотип 3 – 25.8%, а фенотип 4 – 29.8% от цялата популация. Пациентите с наличието на данни за инсомния съставляват 53.5% от всички пациенти, като само при 5.6% от тях е поставена диагнозата инсомния. Кардиоваскуларната коморбидност е представена в по-голяма част сред пациентите с 4-ти фенотип в сравнение с EDS (56.8% vs 48.9%, p<0.001), докато пациентите с EDS се характеризират с по-висок AHI (AHI 35.0±25.5/h vs. 27.9±22.5/h, p<0.001,). Коморбидността от психиатрични заболявания се асоциира с фенотип 4 независимо от възрастта, пола и BMI (HR 1.5 (1.188-1.905), p<0.001). Фенотипа с EDS (фенотип 1) се асоциира с повишено използване на CPAP (22.7 min/d, p = 0.069) независимо от възрастта, пола, BMI и тежестта на сънната апнея. В заключение авторите смятат, че фенотипите с наличието на инсомния съставляват повече от половината пациенти с OSA и по-често се асоциират с коморбидности от тези с EDS, въпреки по-леката степен на OSA. Средното използване на CPAP e по-високо сред пациентите с EDS.
Превод: Николай Кючуков