01 април 2018

Четирикратно повишаване дозата на ИКС за прекратяване на екзацербациите на астма

В проучването се сравняват два плана за самоуправление, като в зона 2 от плана е описано поведението на пациентите при влошаване контрола на астма. В първия план се препоръчва облекчаване на симптомите чрез увеличен прием на бронходилататор  и четирикратно увеличаване на дозата на ИКС (първа група), а във втория план се препоръчва увеличаване само на

прочетете повече ›
25 март 2018

Рискови фактори свързани с постоперативни белодробни усложнения при пациенти с астма и ХОББ.

В проучването са били включени общо 346 пациенти (257 с астма и 89 с ХОББ) като успожнения от страна на дихателната система са наблюдавани при 22 от астматиците и 7 от пациентите с ХОББ. Авторите откриват корелация между риска от постоперативни белодробни усложнения и експозицията на тютюнопушене и тежестта на астмата при пациентите с астма.

прочетете повече ›
28 август 2017

Анализ на взаимодействието между генома и атмосферното замърсяване и развитието на астма в детска възраст

Наличните доказателства за връзката между експозицията на замърсен въздух от автомобилния трафик и възможността за развитие на астма в детска възраст са непълни и може да зависят от някои генетичи фактори. За да се идентифицират ефектите от взаимодействието геном-околна среда върху детската астма са използвани данни за генетичния полиморфизъм (genome-wide single-nucleotide polymorphism- SNP) и данни

прочетете повече ›
12 април 2017

Алфа-1 антитрипсин MZ генотипа се свързва с наличието на ХОББ

Анализирани са 8271 човека с MZ генотип. Сред тях се е наблюдавало значимо намалена белодробна функция и рентгенологични данни за емфизем в сравнение с контроли без наличието на Z носителство. Проучването показва, че от MZ хетерозиготите пушачите са с повишен риск от развитие на ХОББ и обструктивен тип нарушения във функцията на белия дроб в

прочетете повече ›
19 март 2017

Нови насоки в GINA 2017

Наскоро на официалния сайт на GINA (http://ginasthma.org/) се публикуваха новите насоки за диагностика и лечение на бронхиална астма. В ръководството са отбелязани някои от следните нови промени и акценти:   В термина “АСОS- asthma-COPD overlap syndrome” е премахната думата „синдром”. В англоговорящите страни все повече се налага термина „астма-ХОББ припокриване”. Често пациентите от тази група

прочетете повече ›
07 март 2017

Характеристики на възпалението и коморбидните състояния при пациенти с тежка астма

В своето проучване авторите установяват, че честотата на екзацербациите корелира положително с телесното тегло, с еозинофилията, бронхиалната хиперреактивност, с гастро-езофагеалния рефлукс и хроничния синузит. Проучването е проведено сред кохорта от 709 пациента, като 294 (41%) от тях нямат екзацербация предходната година, 242 (34%) имат една или две екзацербации и 173 (24%) имат три и повече

прочетете повече ›
22 февруари 2017

Торакална медицина – Том VIII 2016 Брой 3

Торакална медицина – Том VIII 2016 Брой 3

Неконтролираната астма (НА) води до влошаване на качеството на живот и значителни разходи в системата на здравеопазване (25). Около 45-54 % от пациентите с бронхиална астма (БА) остават с недобър контрол на заболяването въпреки лечението. Резултатите от голямо проучване проведено в 11 европейски страни (REALISE 2014, n=8 000) показват, че 45% от пациентите остават с

прочетете повече ›
22 февруари 2017

Торакална медицина – Том VIII 2016 Брой 2

Торакална медицина – Том VIII 2016 Брой 2

Белодробната емболия (БТЕ) има неспецифична и трудна за разпознаване клинична картина. В клиничната практика през последните 15 години се утвърдиха диагностични алгоритми, чието спазване намалява пропуските в диагнозата. Изследването на D-dimer e задължителен елемент от тези алгоритми. Негативният D-dimer има почти 100% отрицателна предвиждаща сила за отхвърляне на белодробната емболия, но положителната му предиктивна сила

прочетете повече ›
20 февруари 2017

Фактори допринасящи за нежелани изтичания по време на лечение със CPAP

Над 25% от пациентите със синдром на обструктивна сънна апнея прекъсват лечението поради наличието на нежелани ефекти. Изтичането от маската е сред най-често срещаните проблеми при лечение с CPAP. Проведеното проучване открива, че по-големите течове се наблюдават при използване на оро-назален интерфейс. Назалната обструктция, възрастта, ИТМ, андрогенния тип затлъстяване и мъжкия пол са фактори свързани

прочетете повече ›
14 февруари 2017

Белодробната функция в детска възраст като предиктивен фактор за развитие на ХОББ, бронхиална астма и АСОS в зряла възраст

В своето проучване Bui и сътр. са установили връзка между белодробната функция в детска възраст и развитието на ХОББ и АСОS в зряла възраст. Това предполага, че превенцията срещу ХОББ и АСОS трябва да започне още от ранна детска възраст и мерките да са насочени към запазване на максимално добра белодробна фукция при децата. Проучването

прочетете повече ›