Наличните доказателства за връзката между експозицията на замърсен въздух от автомобилния трафик и възможността за развитие на астма в детска възраст са непълни и може да зависят от някои генетичи фактори.
За да се идентифицират ефектите от взаимодействието геном-околна среда върху детската астма са използвани данни за генетичния полиморфизъм (genome-wide single-nucleotide polymorphism- SNP) и данни за атмосферното замърсяване (нива на NO2). Формирани са три Европейски кохорти (n = 1,534) и две Северно Американски- CHS (Children’s Health Study) и CAPPS/SAGE (Canadian Asthma Primary Prevention Study/Study of Asthma, Genetics and Environment) (n = 1,602 и 186 участници, съответно). Набелязаните локуси в генома са подложени на допълнителни анализи (епигенетични и транскрипционни). Авторите на проучването са направили качествена оценка на генетичен материал от бял дроб и периферна кръв, както и връзката с атмосферното замърсяване, метилирането и транскрипционни процеси на ДНК.
Получените резултати сочат, че атмосферното замърсяване има ефект върху експресията на гените ADCY2, B4GALT5 и DLG2 и развитието на астма в детска възраст.
Превод: Златина Иванова
