07 октомври 2019

Брой еозинофили в кръвта при пациенти с ХОББ, сравнени с контроли.

При пациенти с ХОББ, броят на еозинофилите в кръвта може да предскаже ефектите на инхалаторните кортикостероиди (ИКС) върху честотата на екзацербациите. Броят на еозинофилите в кръвта се препоръчва от GOLD като биомаркер за подпомагане на използването на ИКС в клиничната практика.

Счита се, че до 40% от пациентите с ХОББ имат повишен брой еозинофили в храчките. Съществува връзка между броя на еозинофилите в белите дробове и в кръвта и броя на еозинофилите в кръвта се използва като заместващ маркер за брой еозинофили в белите дробове.

Тествана е хипотезата, че броя на еозинофилите в периферната кръв се повишава при пациенти с ХОББ чрез ретроспективен анализ на броя на еозинофилите в кръвта, събрани от пациенти с ХОББ и здрави контроли (възраст > 40 години). Използвани са резултати от пациенти с ХОББ, здрави пушачи и здрави непушачи на възраст ≥40 години, участвали в изследователски проучвания. Участници, приемащи перорални кортикостероиди, както и тези с предшестваща клинична диагноза БА, бяха изключени. Всички участници предоставиха кръвни проби > 4 седмици след обостряния или настинки. Нормалните граници на еозинофилите за двете лаборатории, където са проведени измерванията, са <400 клетки/μl. Атопията е определена с помощта на кожен тест с убождане, анамнеза за астма в детството, екзема или сенна хрема.

Броят на еозинофилите в кръвта е значително по-висок при пациенти с ХОББ в сравнение със здрави пушачи и здрави непушачи; средният брой на еозинофилите в кръвта е съответно 210, 140 и 120 клетки/μl при пациенти с ХОББ, здрави пушачи и здрави непушачи. В групата с ХОББ делът на пациентите с кръвен еозинофилен брой <100 клетки/μl, 100-300 клетки/μl и ≥ 300 клетки/μl е съответно 13%, 56% и 31%. Наблюдава се по-висок брой на еозинофилите в кръвта при пациенти с ХОББ, приемащи ИКС.

Настоящите резултати подкрепят концепцията за подгрупа от пациенти с „еозинофилна ХОББ“ с повишен брой на еозинофили в кръвта и белите дробове, уникални белодробни и системни прояви и различен отговор на лечението.

 

Превод: Тамара Тонева

 

Източник