13 ноември 2019

Доживотна ли е инфекцията с Mycobacterium tuberculosis?

Смята се, че хората с имунореактивност към туберкулоза имат асимптоматична инфекция през целия живот и остават изложени на риск от активна туберкулоза. Marcel A Behr и колегите му твърдят, че повечето от тези хора вече не са инфектирани.

Счита се, че два милиарда души по света са безсимптомно (латентно) заразени с Mycobacterium tuberculosis и са изложени на риск от развитие на активна туберкулоза.

Разпространението на латентната туберкулозна инфекция се заключава от тестове, които откриват имунореактивност към микобактериални антигени,

а не живи бактерии.

Лонгитудинални проучвания и клинични изпитвания показват, че тази ТБ имунореактивност може да персистира след лечение.

Повечето хора с ТБ имунореактивност не развиват активна туберкулоза при имуносупресия, което предполага, че са изчистили инфекцията, като са запазили имунологична памет към нея.

Имунореактивността към туберкулоза не може да различи изчистена от персистираща инфекция, като подчертава спешната необходимост от тестове, които могат да идентифицират хората с асимптоматични инфекции.

Критичен компонент на Стратегията за борба с туберкулозата на СЗО е превенцията на активната туберкулоза чрез лечение на хора с латентна туберкулозна инфекция. Това изисква знание за това кой е латентно или безсимптомно инфектиран с Mycobacterium tuberculosis.

Тъй като няма директни тестове за асимптомна инфекция, това се заключава от наличието на ТБ имунореактивност, определена чрез туберкулинов кожен тест или IGRA-тест.

Използването на имунореактивността като заместител на инфекция се основава на предположението, че носителите на живи бактерии, които са в латентно състояние, могат да се активират и да причинят заболяване по-късно, особено ако гостоприемникът бъде имунокомпрометиран.

Туберкулозната имунореактивност не е маркер за наличието на постоянна туберкулозна инфекция, а по-скоро служи като знак за заразяване с туберкулоза.

Имуносупресия – чрез ХИВ инфекция или медицинска намеса (инхибиране на TNF, трансплантация на органи и трансплантация на хемопоетични стволови клетки) се свързва с повишен риск от активна туберкулоза в много проучвания.

Чрез тези проучвания се направи извод за честотата на персистираща инфекция при хора, проявяващи ТБ имунореактивност.

Този анализ подчертава, че наличните в момента тестове за латентна туберкулозна инфекция откриват само туберкулозна реактивност.

Не се очаква да се различават дълготрайната памет, която се запазва след елиминирането на микобактериалните антигени и Т-клетъчния отговор, поддържан при повтаряща се антигенна стимулация от хронична инфекция.

 

Превод: Тамара Тонева

 

Източник