09 ноември 2016

Хроничен хиперсензитивен пневмонит – обзорна статия

В своята обзорна статия Pereira и сътр. разглеждат най-новите данни по отношение на хиперсензитивния пневмонит (ХСП). Това е белодорбно заболяване, засягащо интерстициума, след инхалиране на различни антигени при податливи индивиди. Разделя се на остър, подостър  и хроничен ХСП, като хроничният може да бъде с или без фиброза. Подострият и хроничен ХСП по принцип се развиват след нискодозова, но продължителна антигенна експозиция. Хроничният ХСП с фиброза е с широка диференциална диагноза и с по-неблагоприятна прогноза.

Основните оплаквания са неусетно настъпила диспнея, загуба на тегло, кашлица, които се развиват за няколко месеца, дори години. Патогенетичните механизми включват хуморалния и клетъчния имунитет. Основно имунният отговор се дължи на дефект във функцията на Т-клетки на фона на завишена продукция на интерлевкин-17. Едни от най-често срещаните антигени, предизвикващи ХСП са фунги, бактерии, протозои, животински протеини и ниско-молекулни съединения. Цигарения дим има протективен ефект при настоящи пушачи – никотинът намалява макрофагиалната активност и лимфоцитната пролиферация и функция. Подобни наблюдения не се сращат при бивши пушачи.

Хистологична находка открива перибронхиално хронично възпаление и малки грануломи или гигантски клетки. Често срещан е бронхиолитът, който може да е клетъчен, фоликуларен или „obliterans” . Перибронхиалната метаплазия и участъци с организираща пневмония също се наблюдават. От бронхоалвеоларния лаваж се наблюдава повишено количество неутрoфили 48 часа след антигенна експозиция. В последствие се повишават и лимфоцитите и NK-клетките. Наличиeто на плазматични клетки, мастоцити и пенести макрофаги подкрепят диагнозата ХСП.

Пулмонална хипертония (ПХ) се среща при 44% до 50% от случаите с ХСП. Тези пациенти имат понижени форсиран витален капацитет, дифузионен капацитет за СО и десатурират след 6-минутен тест с ходене.

Лечение се състои в избягване на контакт с провокиращия антиген, когато е възможно.

По настоящем се прилагат различни схеми със системни кортикостероиди и имуносупресори (особено за прогресивните форми на ХСП). Rituximab се използва като алтернатива за лечение на прогресивните форми. Приложението му води до повишаване на форсирания витален капацитет и дифузионния капацитет за СО, сравнен с пациенти, лекувани с prerituximab.

 

Източник: Carlos AC Pereira, Andréa Gimenez, Lilian Kuranishi, Karin Storrer. Chronic hypersensitivity pneumonitis – Review. Journal of Asthma and Allergy 2016:9 171–181 http://dx.doi.org/10.2147/JAA.S81540

 

Превод: Златина Иванова