19 март 2017

Нови насоки в GINA 2017

Наскоро на официалния сайт на GINA (http://ginasthma.org/) се публикуваха новите насоки за диагностика и лечение на бронхиална астма. В ръководството са отбелязани някои от следните нови промени и акценти:

 

  1. В термина “АСОS- asthma-COPD overlap syndrome” е премахната думата „синдром”. В англоговорящите страни все повече се налага термина „астма-ХОББ припокриване”. Често пациентите от тази група са изключвани от проучвания и за тях няма обобщени препоръки за поведение и лечение при тях. Разграничаването на астма и ХОББ може да бъде трудно, особено при възрастни пациенти и пушачи. Под терминът „астма-ХОББ припокриване” не се разбира едно единствено заболяване, а включва няколко различни форми на обструктивни болести (фенотипове), причинени от различни подлежащи механизми.

 

  1. В ръководството се дава препоръка за оптималния брой спирометрии годишно при пациентите с астма- в началото на лечението, след 3-6 месеца от началото на лечението и в последствие периодично. Под периодично се разбира: за повечето възрастни пациенти – поне 1 или 2 пъти годишно, и по-често, ако са високорискови или ако са деца. Отбелязано е, че при децата с персистираща астма, може да има забавено развитие на белодробната функция и да доведе до бърз спад на белодробната функция в зряла възраст. При пациенти с по-нисък социален статус се наблюдава по-често спирометрични данни за рестрикция.

 

  1. При диагностицирането на астма, FENO няма отношение, а по-скоро при пациенти с алергии се явява независим фактор за предстояща екзацербация. При наличие на еднократни данни за FENO, интерпретацията и изводите трябва да се направят с повишено внимание. FENO не е маркер, чрез който може да се прецени дали в терапията трябва да се добавят ICS. Към момента GINA препоръчва ниски дози ICS за повечето пациенти с астма, дори и за тези с интермитентни симптоми, с цел да се намали риска от тежки екзацербации.

 

  1. Промени в лечението на астмата – към последната стъпка 5, освен меполизумаб е добавен и реслизумаб. Към момента не са налични достатъчно данни за приложение на ICS само при нужда. При приложението на системни КС да се предупреждават пациентите за страничнте им ефекти. Към момента няма категорични данни, че допълнителния прием на витамин Д би довел до по-добър контрол върху астмата или по-малко екзацербации. Лечението с кортикостероиди под формата на назални спрейове води до намаляване на синоназалната симптоматика, но не и върху крайния изход заболяването. При пациенти с алергичен ринит и FEV1 = 70% предвидената стойност може да се обсъди и приложението на сублингвална имунотерапия. При пациенти с добър контрол на симптоматиката в продължение на поне три месеца и нисък риск за екзацербация може да се обсъди редуциране на терапията, но изцяло изключването на ИКС не се препоръчва.

 

  1. При проследяването на деца с бронхиална астма да се измерва ръста на детето поне веднъж годишно. Лошо контролираната атсма се отразява на растежа, като темпа на израстване може да е забавен в първата 1-2 години от лечението с ИКС. Продължителната кашлица при деца е най-честата причина за посещение при лекар и провеждане на изследвания в посока диагностициране на астмата. Приема на риба и полиненаситени мастни киселини по време на бременността нямат отношение към риска от развитие на атопия или астма при детето.