Предотвратяването на екзацербациите е важна цел при лечението на астма. Дългосрочното лечение с азитромицин може да помогне за постигането на това. Целта е била да се проведе системен обзор и индивидуален метаанализ на данните за участниците за изследване на ефикасността на азитромицин за намаляване на обострянията при астма и субфенотиповете на неенозинофилна, еозинофилна и тежка астма.
Проведени са били двойно слепи рандомизирани контролирани проучвания при възрастни, сравняващи най-малко 8 седмици лечение с азитромицин с плацебо, като резултатът от екзацербациите е оценен за най-малко 6 месеца.
В метаанализа на данните за отделните участници, лечението с азитромицин е свързано с намалена честота на екзацербации (курс с орални КС, употреба на антибиотици поради инфекции на ДДП, хоспитализация и/или посещения в спешна помощ) при астма и подгрупите с неенозинофилна, еозинофилна и тежка астма.
При разглеждане на всеки тип екзацербация отделно, пациенти с еозинофилна астма съобщават за по-малко курсове с орални кортикостероиди, а пациенти с нееозинофилна и тежка астма съобщават за по-малко антибиотични курсове. Азитромицинът е бил понесен добре.
Поддържащото приложение на азитромицин заедно със съществуващото поддържащо лечение при астма намалява екзацербациите при пациенти с еозинофилна, нееозинофилна и тежка астма.
Превод: Тамара Тонева