История

Един век борба с белодробните болести в България

Проф. Никола Алексиев, Доц. Димитър Попов
  • 1879 г. Временни правила за устройството на мед. управление
  • Контролът на туберкулозата се възлага на обществените здравни органи
  • 1898 г.  Туберкулозата в София е над 2500/0000
  • 1902 г – Втори Събор на българските лекари – предложено е основаване на Дружество за борба с туберкулозата от лекарите Т. Петров, Вл. Руменов и Хр. Ничев
  • 1907 г – Oбсъждане характера на дружеството от  професорите Ватев, Моллов, Иширков – общоградско или с научен профил
  • 1908 г – Организационна комисия от 16 члена за  изработване на устава (Ватев, Киркович, Молов)
  • 1909 г. 24. май – Учредително събрание и избор на Централен комитет: Председател – Проф.Г.Шишков, Секретар – Д-р Ст. Киркович, 51 члена

Pic1

Pic2

Задачи на „Дружеството за борба с туберкулозата“

  1. Организиране и съдействие по изучаване на туберкулозното заболяване
  2. Организиране пропагандата на борбата с туберкулозата чрез всички възможни средства
  3. Осигуряване на обществена профилактика (Д-р Ст. Киркович)
  • 1909 г. – Организиране на Софийски клон – Председател – Д-р Гр. Начевич, Подпредседател – Д-р И.Малеев, Секретар  – Д-р Д. Икономов
  • 1911 г – 13 клона; членове  над 1100

Организация на диспансерното дело

    • 1910 г. 23 март – Първият диспансер организиран от Софийски Клон. Помещението е осигурено от Софийска Община; Заплати – от ЦК на Дружеството, Лекар – Д-р Ал. Богданов; Сестра-анкетьорка – М.Тепавска Доброволни сътрудници: Д-р Сахатчиев, Д-рИванов, Д-р Белинов Дейности: клинично, лабораторно и рентгеново изследване и  туберкулинодиагностика.
    • 1910 г – Прегледани 3617; открити с “охтика” 283
    • 1920 г – Прегледани 8032. Усилена лечебна и профилактична дейност. Място за научни изследвания и обучение на кадри – лекари и патронажни сестри.
    • 1928 г – Първата БЦЖ ваксинация
    • 1929 г – Първи рентгенов апарат; първата торакопластика (д-р Плочев)
    • 1944 г – В страната има 22 диспанери с общо 89 лекари

pic12

 Противотуберкулозни лечебни заведения

    • 1905 г.  –  Първият санаториум за болни от ТБК с 50 легла в гр. ТРОЯН
    • 1906 г – Първият санаториум  за лечение на костно-ставна туберкулоза в гр. ВАРНА
    • 1919 г.  – Санаториум за туберкулозно болни край с. ИСКРЕЦ. Впоследствие израства  в мощно звено за лечение на болни и за обучение на кадри и въвеждане на нови методи за диагностика и лечение.

pic7

pic8

 

Дружество

pic6

  • 1956 г. – Републиканско научномедицинск0 дружество на фтизиатрите, Председтел – Проф. Ст. Тодоров
  • 1970 г. – Председател – Проф. М.Донев
  • 1974 г. – Научно медицински дружество по пневмология и фтизиатрия, Председател – Проф. М.Донев
  • 1980 г. – Председател – Проф. Р. Раданов
  • 1984 г. – Председател – Проф . П. Добрев
  • 1988 г. – Председател – Проф. М. Милчев
  • 1996 г. – Българско Дружество по пневмология и фтизиатрия, Председател – Доц . Д. Османлиев
  • 2004 г. – Българско дружество по белодробни болести, Председател – Доц. Д. Попов
  • 2008 г. – Председател – Доц. К. Костовlogo
  • 2012 г. – Председател – Доц. Я. Иванов

Диспансери

  • 1944 – 1952 г – броят нарасна от 22 на 95. Броят на лекарите се увеличи двойно – около 200. Броят на леглата от 2900, нарасна на 5389
  • 1952 – 1972 г – броят на диспансерите е 115. Броят на лeкарите – близо 800.

Учебни заведения

  • 1946 г – първата Катедра по фтзиатрия с ръководител Проф. М. Мондешки, след който Проф. Р. Раданов, по-късно – Катедра към ИСУЛ ( Проф.Ст. Тодоров)
  • Клиника в Пловдив  (Проф. Шопов, Проф. Димитров, Доц. Николов, Проф.П. Мандулова, Доц. Зл.Янкова)
  • 1991 – Катедра във Варна (Проф. Зл. Златанов, Проф. Кр. Кисьова)
  • 1988 – Клиника в Плевен (Доц. Д. Попов, Проф. Ан. Петров, Доц. М. Тафраджийска,  Доц. Явор Иванов)
  • 1949 г. – Научно изследователски Институт по туберкулоза (НИИТ)  Директор – Проф. Ст.Тодоров, Д-р Шарков
  • 1972 – Център  по пневмология и   фтизиатрия (ЦПФ), по-късно – НИПФ  Директор – Проф.Ст.Шошков, Проф. Р.Раданов, по-късно – Научен Институт по белодробни болести (НИББ),  Директор – Проф. П. Добрев. По-късно –  Университетска болница по белодробни болести – СБАЛББ «Св. София»

pic9

Организация на контрола на белодробните болести

  • 1951 г. Постановление № 699 – реглментира по законодателен и административен път всичики проблеми  на контрола на ТБ. Серия от инструкции и методични указания от НИИТ
  • 1951 – 1972 г . ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА – снижаване на епидемиологичните показатели за туберкулозата
  • 1972 – 1990 г. ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА – ограничаване на туберкулозата като масомо забляване. Критерии: заболяемост – под 20/0000; болестност – под 100/0000
  • 1951/72 –  средногодишно спадане с 14.5 пункта
  • 1972/80 –  средногодишно спадане с   4.2 пункта
  • 1984 г. затваряне на околийските диспансери и прехвърляне  на техните функции на окръжните диспансери

pic11

Хронични неспецифични белодробни заболявания (ХНБЗ)

  • 1972 г. Заповед № 5656 – законодателно и цялостно решаване на проблемите на ХНБЗ. Противотуберкулозната мрежа е единствена от цялото здравеопазване, с традиции, овладяни методи и сили да води цялостна и научно обоснована борба с ХНБЗ
  • 1973 г изготвяне на инструктивни материали за регистрацията, диагнозата и лечението но ХНБЗ
  • Трансформиране на Окръжните фтизиатричти диспансери в пневмофтизиатрични  със  задача – регистрация и обслужване на болните с ХНБЗ
  • Трансформиране на Катедрите по фтизиатрия  – в катедри по  пневмология / 1968 /  – за обучение на студенти и лекари