Хемокултурите при пациенти с пневмония са положителни само в 4-18% от случаите. Откриването на циркулираща микробна ДНК в плазмата чрез метагеномна последователност от следващо поколение (mNGS) е наскоро описана стратегия за оценка на инфекциозните заболявания. Предполага се , че плазменият mNGS може да открие микробната ДНК в кръвообращението на пациенти с пневмония, включително и при тези с отрицателни хемокултури.
Бях оценени 25 пациента, 18 диагностицирани с пневмония (четерима от тях с бактеримия ) и 7 с друго остро респираторно заболяване. Първо са иследвани болните с бактеримия потвърдена с хемокултура (n = 3) или цитомегаловирусна виремия (n = 1) и е установено, че плазмените mNGS идентифицира етиологичния патоген във всеки един от случаите. След това е оценено способността на mNGS в плазмата да открива на патогени, идентифицирани чрез изолат от БАЛ, трахеален аспират или тест серумен антиген от пациентите с пневмония. MNGS в плазмата доказва един или повече клинично потвърдени патогени на пневмония в 12/18 (67%) случаи, като 8/18 (44%) от случаите патогенът е преобладащ. В допълнение, плазмените mNGS идентифицират и инвазивните гъбични патоген Histoplasma capsulatum.
Като отрицателни контроли са изследвани останалите 7 болни с друго остро респираторно заболяване, не диагностицирано като пневмония. При двама от пациентите (29%) не са установени патогени. При останалите болни са идентифицирани микроби, включвително човешки херпес вирус 6, които може случайно да присъстват при здрави индивиди, както и няколко потенциални патогени. Тези резултати показват, че циркулиращата микробна ДНК може да се открие в кръвообращението на тежко болни пациенти, дори при отрицателни хемокултури.
Превод: Габриела Илиянова