Въведение: Ангиотензиновите пептиди са замесени в патогенезата на идиопатичната белодробна фиброза. Ангиотензиновите модулатори се използват за лечение на артериална хипертония, която е честа коморбидност при идиопатичната белодробна фиброза (ИБФ). Този post hoc анализ оценява връзката на антихипертензивната терапия с клиничните резултати при ИБФ.
Методи: Всички пациенти рандомизирани към плацебо в проучванията CAPACITY и ASCEND бяха категоризирани по антихипертензивната терапия в началото. Резултати от прогресията на болестта и цялостната смъртност са оценени след 52 седмици.
Резултати: В началото 111 пациенти приемат АСЕ-инхибитор и 121 приемат блокер на ангиотензин II рецептор (ARB); 392 не са получавали нито едното. В многовариабилни анализи, пригодени за разликите в основните характеристики в сравнение с групата, която е без лечение с ACE-инхибитори / ARB, в групата на лечение с ACE-инхибитори, но не и в тази на лечение с ARB, се наблюдава по-бавно прогресиране на заболяването. Освен това, не се наблюдава увеличаване на смъртността свързана с сърдечно-съдови заболявания в групата на лечение с ACE-инхибитори, което представлява подобен процент на свързаната с ИБФ смъртност при групата, която е без лечение с ACE-инхибитори / ARB (3,6% срещу 3,6%). За разлика от тях, пациентите от групата на лечение с ARB са имали по-голям риск от смъртност. Тези наблюдения са валидирани в обединен анализ, която включваше пациенти от проучването INSPIRE.
Изводи: Необходими са проспективни клинични проучвания, за да се оцени дали ангиотензиновите модулатори могат да бъдат от полза за клиничните резултати при ИБФ.
Превод: Иван Тихомиров