Въведение: Приложението на интравенозни електролитни разтвори е фундаментална терапия при сепсис, но ефектите им върху състоянието на пациента остават непознати.
Цели: Да се сравни ефектът на електролитните разтвори спрямо физиологичен разтвор за болнична смъртност в рамките на 30 дни сред критично болни със сепсис.
Методи: Вторичен анализ на пациенти от Isotonic Solutions and Major Adverse Renal Events Trial (SMART) приети в отделение за интензивни грижи с код за сепсис, използвайки различни методи за контрол на потенциални неточности.
Измервания и основни резултати: От 15,802 пациенти участващи в SMART, 1,641 са били приети в интензивно отделение с диагноза сепсис. Общо 217 (26.3%), при които се прилагат електролитни разтвори се починали в рамките на 30 дни от болничния престой, сравнено с 255 (31.2%) на терапия с физиологичен разтвор (adjusted odds ratio, 0.74; 95% confidence interval, 0.59 – 0.93; P = 0.01). Пациентите лекувани с електролитни разтвори имат по-ниска честота на
основни нежелани реакции на бъбреците в рамките на 30 дни (35.4% vs 40.1%; aOR 0.78; 95% CI 0.63 – 0.97), по-голям брой дни без вазопресор (20 ± 12 vs 19 ± 13; aOR 1.25; 95% CI 1.02 – 1.54) и без бъбречна заместителна терапия (20 ± 12 vs 19 ± 13; aOR 1.35 [1.08 – 1.69]) сравнени с пациенти лекувани със физиологичен разтвор.
Заключение: Сред пациентите със сепсис в голямо рандомизирано проучване, използването на електролитни разтвори се свързва с по-ниска 30-дневна болнична смъртност в сравнение с употребата на физиологичен разтвор.
Ключови думи: сепсис; септичен шок; електролитни разтвори; физиологичен разтвор; Рингер лактат
Превод: Иван Тихомиров