Скъпи колеги и приятели,
На 5 септември 2012 г. още един от нашите Учители напусна земния живот и пренесе добротата си в небесното безвремие- проф.Златан Златанов.
Ще го запомним с тази безкрайна доброта, със скромността и благостта му, с високата му интелигентност и приятното му чувство за хумор, с академичната му етика и колегиалност.
Един от тези, които преведоха българските пулмолози през трудния преход от фтизиатрия към белодробни болести, следвайки повелята на времето.
Лекар, Учен и Учител, превърнал своите ученици в учители и сътворил безценен дар за поколенията- Варненската школа- училището за белодробни лекари.
Поклон с благодарност!
Светъл път, Учителю!
Явор Иванов
Златан Златанов – професорът по човешко и академично присъствие#
Димитър Калев
Варненци често го виждат да прекосява Шишковата градинка. Има глава на патриарх, но походката му поражда по-скоро остри струйки вятър, отколкото отмерено спокойствие. С интелектуална ирония пронизват очите му. Звуците от околния свят той слуша привидно спокойно със синьото на ирисите си. Заговори ли, още на първата фраза сменя височините, меките му фалцети буквално трептят от остроумие, макар че думите му са обикновени. Когато Шишковата градинка остане зад гърба му, той отнася със себе си интелектуалната си екзистенция – в абстрактното съзнание на варненци става просто професор Златан Златанов, доайенът на белодробната медицина във Варна…
В края на 2004-та Националното дружество по белодробни болести връчи на професора диплом за изключителни заслуги в създаването и развитието на българската пулмология и фтизиатрия, т.е. в науката за белодробните болести и туберкулозата. В съзнанието на поне три поколения лекари и университетски преподаватели той действително персонифицира лечителското изкуство в тази област на медицината – като основател и пръв ръководител на Клиниката по пневмология и фтизиатрия към варненския Медицински университет.
Ражда се в Търговище и като всички тогавашни новодипломирани медици минава през селските здравни служби. Обаче от четирите стихии в човешкия организъм явно най-силно го е привлякла въздушната – през 1959 г. вече е завеждащ на пневмофтизиатричното отделение в родния си град. Академичната му кариера във Варна започва през 1964-та. През 1975-а е доцент, а през 1984-та – професор. На практика всичко, което днес представлява българската пулмология като наука, като диагностично и лечебно поведение, дори като бъдещи перспективи, е създадено от поколението на Златанов. Няма лекари, които да са работили с него или да са слушали лекциите му и да не го наричат учител. Автор е на монографията „Болести на плеврата“, редактирал е научните списания „Сърце-бял дроб“ и „Пневмология и фтизиатрия“, 8 г. е председателствал секция „Медицина“ към варненския клон на Съюза на учените в България. Научен ръководител е на 14 дисертационни труда – 7 от тях са произвели вече доценти, а 2 – професори. Говори се дори за варненска пулмологична школа (е, малко пресилено, разбира се), но истина е, че около Златан Златанов открай време гравитират личности със запомнящи се физиономии, стил и вкус – а за медицинското научно общество това като че ли е най-съществено. Може би затова и до ден-днешен, макар вече пенсионер, той си остава за варненци професор – професор по човешко и академично присъствие.
Съвсем в негов стил професорът дори не отиде до София, за да му връчат тържествено почетния диплом. Затова пък неговите ученици го почетоха на 7 декември в една от аудиториите на Медицинския университет във Варна. Всички бяха впечатлени от филигранния плакет, който придружава диплома и е изработен лично от знаменития Георги Чапкънов. Изглежда по-красив дори от герба на Републиката, а от статуята на мъдрата София в столицата – със сигурност. Изобразява бял дроб: от неговото бронхиално дърво израства друго истинско дърво – с клони, листа и птици. Досущ като дървото на професор Златановия живот.
#Материалът е публикуван в брой 2119 на on-line изданието на в. „Черно море“ от 04.01.2005 http://more.info.bg/article.asp?articleID=352874&topicID=317&issueID=1211