Въведение: Въпреки многобройните публикации за митохондриалната ДНК (mtDNA) в последното десетилетие остава да разберем дали mtDNA може да се използва клинично. Проведохме систематичен преглед за оценка на циркулиращата безклетъчна mtDNA като биомаркер за смъртността при критично болни пациенти.
Методи: Този систематичен преглед е регистриран в PROSPERO (CRD42016046670). PubMed, CINAHL, Cochrane Library, Embase, Scopus и Web of Science и списъци с изтеглени статии бяха прегледани. Бяха включени изследвания, измерващи циркулиращата безклетъчна mtDNA и отчитащи цялостната смъртността при критично болни възрастни и педиатрични пациенти. Първичните и вторичните резултати са съответно смъртността и заболеваемостта.
Резултати: От 1566 първоначално изтеглени публикации са включени 40 проучвания, наброяващи 3450 критично болни. Забелязани са съществени разлики между проучванията в това как mtDNA е била изолирана и измерена. Шестнадесет от 40-те включени проучвания (40%) изследват връзката между нивата на mtDNA и смъртността; от тези 16 проучвания, 11 (68,8%) са докладвали статистически сигнификантна връзка. AUROC кривата за mtDNA и смъртността се отчита от 10 проучвания и варира от 0,61 до 0,95.
Изводи: Нараства интересът към mtDNA като предиктор за смъртност при критично болни пациенти. Повечето проучвания са малки, липсват валидирани кохорти и използват различни протоколи за измерване на mtDNA. Когато се съобщава, анализът на AUROC обикновено предполага статистически значима връзка между mtDNA и смъртността. Стандартизация на mtDNA протоколи и завършването на голямо, перспективно многоцентрово проучване може да бъде оправдано за установяването на клинична полезност на mtDNA.
Превод: Иван Тихомиров