Инхалаторните кортикостероиди (ИКС) са ключови за контрола на астмата и за предотвратяване на астматични пристъпи. Отговорът към ИКС варира между отделните индивиди.
Циркулиращите микроРНК са потенциални биологични медиатори и прогностични биомаркери за отговора от лечението на астмата.
В това проучване е направен опит да се идентифицират фармакогеномни микроРНК, свързани с отговора към ИКС, чрез секвениране на циркулираща микроРНК при близо 500 астматици, представляващ най-големия микроРНК анализ на астма до момента.
Идентифицирани бяха 7 микроРНК със значителни основни ефекти и 15 микроРНК със значителни ефекти на взаимодействие върху промяната на белодробната функция след лечение с ИКС. Впоследствие функционално бяха валидирани топ микроРНК и бяха формулирани прогностични модели въз основа на тези открития.
Избрани бяха 462 участници от CAMP (Childhood Asthma Management Program) – 188 от групата на лечение с будезонид и 274 от групата на плацебо.
Белодробната функция, включително пред-бронходилататорен FEV1 като процент от предвидената стойност (FEV1%), се измерва при рандомизация и многократно по време на проследяване. Основният резултат беше определен като разликата от FEV1% между 48-месечното проследяване и рандомизация.
В групата на лечение с ИКС, седем микроРНК бяха значително свързани с промяната на FEV1%. След коригиране за възраст, пол, раса, общ брой на еозинофили и атопичен дерматит в многовариантния анализ, асоциациите за всеки от седемте остават значителни.
Докато 3 от микроРНК бяха свързани в отрицателна посока, останалите четири микроРНК бяха асоциирани с ефект в положителна посока, което означава, че с увеличаване броя на микроРНК, промяната във FEV1% се увеличава и астматиците ще имат подобрена белодорбна функция (т.е. по-добър отговор към ИКС).
Това е първото проучване, което свързва дългосрочния отговор към ИКС с циркулиращите микроРНК и демонстрира, че микроРНК са потенциални фармакогеномни предиктори на отговора на ИКС.
В обобщение, тези открития показват, че циркулиращите микроРНК са свързани и прогнозират специфичните отговори към лечението на астма във времето.
Превод: Тамара Тонева