Домашното кислородолечение в центъра на Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести в Пампорово
На 22.06.2024, в курорта Пампорово започна традиционната сезонна научна среща на Българското дружество по белодробни болести. Форумът продължава и днес.
В курорта Пампорово в хотел “Перелик” вчера започна Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести (БДББ) с участието на пулмолози от цялата страна. В два наситени с научни доклади дни тяхното внимание е фокусирано върху бронхообструктивните заболявания, бронхиалната астма и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), белодробните инфекции и редките белодробни болести. Основен акцент в научната среща е домашното кислородолечение. Заедно с актуалните клинични въпроси и фирмени симпозиуми, по традиция, на Лятната научна среща на БДББ своите научни разработки представят младите пулмолози, специализанти и докторанти.
Идеята на Управителния съвет за научния форум тази година представя председателят на БДББ проф. Диана Петкова:
“Основен акцент на Лятната научна среща на БДББ е домашното кислородолечение – това е тема, която дълги години коментираме, преживяваме, дълги години тя ни е болка, тъй като България е единствената страна в Европа, в която кислородолечението в дома на болни с дихателна недостатъчност не се заплащаше от НЗОК. Но поради промяната на обстоятелствата и очакванията от 1 юли тази година пациентите с хронична дихателна недостатъчност, които имат нужда от дълготрайно домашно кислородолечение, имат възможност да ползват кислород в дома, който се заплаща от НЗОК. Ние поставихме този акцент, за да можем да коментираме с колегите и да опресним знанията си, да припомним европейските и световни препоръки в това направление и да сме готови за онова, което ни очаква – да посрещнем както поставените изисквания, така и ситуацията в страната, която ще ни наложи този пионерски проект.
Наред с това не пропускаме и важните теми, които засягат бронхообструктивните заболявания, интерстициалните белодробни фибрози. Във връзка с разширението на диагнозите за пациентите с фиброзиращ фенотип, които ще могат да използват за своето лечение скъпоструващи лекарства, ще можем да коментираме новите проучвания, да актуализираме моделите и алгоритмите за ранно откриване на тези пациенти, както и да споделим опита за наблюдението и мониторирането на ефектите от лечението им.
Днес нямаше да обсъждаме кислородолечение в дома, ако нямахме една изключително ползотворна и коректна работа с институциите, които направиха възможно кислородолечението да достигне до българските пациенти. Имам предвид ръководството на НЗОК и Здравната комисия в Народното събрание – тогава, когато стартираха разговорите ни и когато се установи бюджетът за тази дейност – под председателството на доц. Антон Тонев, с Министерството на здравеопазването и неговите експерти – министри и зам.-министри, които заедно с Експертния борд по белодробни болести направиха възможно това. Ние имаме много добър диалог с изброените институции в държавата – без диалог, кореспонденция, обсъждане – къде по-бурно, къде по-спокойно, няма как нещата да се случат по правилния начин. Искам да благодаря на всички за чуваемостта на проблемите, защото в крайна сметка експертите са тези, които ситуират и оптимизират пътя на пациента, те са най-близко до пациентите и техните близки и в тази връзка сме се постарали в рамките на възможното за нашата държава, да изградим алгоритъм да достъп заедно с НЗОК, с колегите от Лекарския съюз – експертите и управителното тяло начело с д-р Иван Маджаров. Ще направим необходимото, за да може този пилотен за нашата страна проект да стартира своевременно и без грешките, които са допуснали другите страни, извървели този път преди нас. За да имаме опит и знания, ние направихме сериозно проучване как стои проблемът в останалите страни, където повече от 50 години има практики, които работят изключително успешно. Колегите от институциите се вслушаха в нашите съвети. Да не забравяме административните неуредици – наредби на Министерството на здравеопазването, текстове в Закона за здравето и други нормативни актове – някои от тях ще трябва да бъдат променени, за да може да стартира кислородолечението така, както е залегнало в нашите разговори. Ако поставим началото, винаги има възможност за оптимизация. Едно поставено начало е вече резултат, по-добре да стартираме, отколкото да изчакваме допълнително. Изключително радостно е също така, че на нашата научна среща присъстват представители на пациентски организации, с които работим. С нас е Диана Хаджиангелова – председател на единственото легитимно сдружение на пациенти, страдащи от астма в България АББА – организация, която е наш дългогодишен партньор и съратник в борбата ни да обезпечим на българските пациенти лечение и подкрепа, която отговаря на добрите клинични практики в Европа и света.
Един от най-важните акценти всяка година по време на Лятната научна среща на БДББ е представянето на научните разработки на младите пулмолози – асистенти докторанти специализанти от клиниките и отделенията по белодробни болести в страната. Това е една от най-емоционалните, най-силните и най-интересни сесии на форума, защото подиумът се владее от младостта с нейния устрем, ентусиазъм и напористост в повдигането на интересни научни теми. Това са първите стъпки – прощъпулникът, който имат младите сили на БДББ, младите лекари, които представят своите разработки и научните дирения на екипите, от които те идват. С интерес всички ние очакваме тяхното представяне, защото това е наша отговорност и наша радост да видим успехите им. Те са бъдещето, надеждата на всички нас, за да може пулмологията да върви напред и да сме предали знанието, което ние сме получили от нашите учители и се надявам те да предадат нататък на техните ученици. Защото медицината се предава от поколение на поколение, надгражда се и спиралата на развитието върви във възходяща посока. Тъй като познавам голяма част от колегите, които представят своите публикации, убедена съм, че пулмологията ще върви успешно напред.”
По време на дискусиите проф. Огнян Георгиев отбеляза предизвикателствата, с които ще се сблъскат белодробните специалисти при въвеждането на платеното от НЗОК домашно кислородолечение: “Поздравления за Управителния съвет и председателя на БДББ за това, че се пребориха за домашното кислородолечение. То ще породи нови проблеми в практиката, с които трябва да се съобразим. Важно е контролът на болните да бъде при пулмолозите.”
Лекции по темата “Кислородотерапия” изнесоха проф. Диана Петкова, проф. Венцислава Пенчева, доц. Валентина Димитрова от МУ Варна, проф. Димитър Костадинов от МУ София, доц. Владимир Ходжев от МУ Пловдив, доц. Милена Енчева от ВМА София, д-р Николай Кючуков от МУ Плевен и д-р Велин Стратев от белодробна болница „Катинка Гулдберг“ в Осло, Норвегия. Последваха ги презентациите на младите пулмолози, които бяха модерирани от проф. Ваня Юрукова от МУ София, доц. Явор Иванов от МУ Плевен и доц. Владимир Миланов от МУ София.
В първия ден на форума бяха проведени и симпозиуми на фармацевтичните компании “Берлин Хемие”, “Бьорингер” и “Киези”.
Днес работата на Лятната научна среща на БДББ продължава с лекция на член-кор.
проф. Стефан Костянев от МУ Пловдив за изкуствения интелект в медицината.
Програмата на форума можете да видите тук: https://brsnet.bg/wp-content/uploads/2024/06/Pamporovo-2024-Programme-v.2-Web.pdf
Подробности открийте в сайта на БДББ – http://brsnet.bg/.Последвайте Фейсбук страницата на дружеството, за научавате новините ни: https://www.facebook.com/pg/bulgarskodbbПресцентър БДББ