15 март 2020

Откриване на SARS-CoV-2 в различни видове клинични проби

Обратнотранскриптазната полимеразна верижна реакция в реално време (rRT – PCR) на назофарингеален секрет обикновено се използва за потвърждаване на клиничната диагноза. Изследвано e биоразпределението на SARS-CoV-2 сред различни тъкани на хоспитализирани пациенти с COVID-19, диагностицирани въз основа на клинични и рентгенови данни и потвърдени чрез откриване на SARS-CoV-2. На повечето пациенти е взет фарингеален секрет

прочетете повече ›
15 март 2020

Клинична характеристика на коронавирус заболяването в Китай 2019

Анализирани са данни от 1099 пациенти с потвърдена COVID-19 инфекция от 552 болници в 30 провинции. Най-честите оплаквания са фебрилитет (43.8% при постъпването и 88.7% по време на хоспитализацията) и кашлица (67.8%). Най-честата КТ находка при пациентите са измененията тип „матово стъкло“, като по-често измененията се откриват при пациенти с тежко заболяване. От лабораторните резултати

прочетете повече ›
14 март 2020

Какво препоръчват интензивистите от Италия за борба с COVID-19 инфекцията.

  Към видеото.

прочетете повече ›
19 януари 2020

Фармакогеномиката на инхалаторните кортикостероиди и спада на белодробната функция при ХОББ

Инхалаторните кортикостероиди (ИКС) се предписват широко за пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), но въпреки това имат променливи резултати и нежелани реакции, които могат да бъдат генетично определени. Основната цел на изследването е да се идентифицират генетичните детерминанти за проментие на  форсиран експираторен обем за 1 s (FEV1), свързани с терапията с ИКС. В

прочетете повече ›
19 януари 2020

Временни фактори и пропуснати дози при лечение на туберкулоза: причинно-следствени връзки

Лечението на туберкулозата продължава шест месеца или повече. Придържането на пациентите към лечението е от решаващо значение за ефикасността му. Често това се превръща в предизвикателство поради дългия  времеви режим и други фактори. В световен мащаб липсват анализи за често срещаните видове неспазване на режима. Например, ранно прекратяване на лечението или периодично пропуснати дози и

прочетете повече ›
09 януари 2020

Хирургично лечение на параезофагиална херния.

Параезофагеалната херниия възниква при отваряне или дефект в диафрагмата, при което органи от коремната кухина (стомах ,тънки черва, дебело черво, далака) се изместват в гръдната кухина. Не всички параезофагеални хернии изискват хирургично лечени, но херния с големи размери или симптоми като кисeлини, тежест в гърдите, дисфагия налагат операция. Целите на операцията са възстановяване на нормалната

прочетете повече ›
08 януари 2020

Развитие на диабет тип 2 при обструктивна сънна апнея и ефект от лечението с CPAPРетроспективно клинично проучване

Връзката между обструктивна сънна апнея (OСA) и метаболизма на глюкозата остава спорна. Това ретроспективно проучване изследва връзката между OСA и възникване на диабет тип 2 (ДТ2) в клинична група от възрастни китайци в Хонконг, както и ефекта от дългосрочното лечение с CPAP. От 1 206 лица с данни ОСА през 2006 г. до 2013 г,

прочетете повече ›
08 януари 2020

Ефикасност и безопасност на инхалаторния алфа-1-антитрипсин при пациенти с тежък дефицит на алфа-1-антитрипсин и чести екзацербации на ХОББ.

Пациентите с наследствен дефицит на алфа-1-антитрипсин и тежка ХОББ често страдат от екзацербации. Предполага се, че инхалирането на небулизиран алфа-1-антитрипсин (ААТ) би било ефективно лечение. На случаен принцип са избрани 168 пациенти, които да получават два пъти дневно инхалации с 80 mg AAT разтвор или плацебо в продължение на 50 седмици. Пациентите използват eлектронен дневник

прочетете повече ›
07 януари 2020

Безопасност и нежелани събития след прицелна белодробна деинервация при умерена до тежка ХОББ. (AIRFLOW)

Мултицентрово рандомизирано контролирано клинично изпитване. Прицелната белодробна деинервация е бронхоскопска техника за радиочестотна аблативна терапия при ХОББ, която трайно разрушава парасимпатиковите нервни влакна за намаляване на съпротивлението на дихателните пътища и хиперсекрецията на мукус. Проведено е мултицентрово, рандомизирано, двойно-сляпо проучване при пациенти със симптоматична (mMRC ≥ 2, или CAT тест ≥ 10) ХОББ (FEV1 30-60%

прочетете повече ›
07 януари 2020

Резюме за клинициста: Практическо ръководство за диагностика и лечение на придобита в обществото пневмония.

Настоящото резюме е предназначено да предостави на практикуващия клиницист ключови точки за извеждане. Тези насоки се фокусират върху управлението на ППО след поставянето на диагнозата, а не върху първоначалните диагностични критерии или превенция. • Не се препоръчва изследване на храчка по Грам или културелно изследване рутинно при възрастни с ППО в амбулаторни условия (категорична препоръка,

прочетете повече ›